Използване за декомпозиция

Декомпозира растителни и животински остатъци и балансира състава на почвата

Компостирането е екзотермичен процес, при който органичните субстрати се подлагат на аеробна биодеградация от смесена микробна популация в условия на повишена температура и влажност. В процеса на биодеградацията органичният субстрат претърпява физично и химично превръщане с образуването на стабилен хумифициран краен продукт. Този продукт е ценен за селското стопанство като органичен тор и като средство за подобряване структурата на почвата.

Компостиране и компости – органични торове, които се получават от растителни и животински отпадъци (от селско стопанство, от битови отпадъци, от промишлени отпадъци и др.) чрез предварителна подготовка. Основен принцип за получаване на компости е предварителното разлагане на отпадъците до по-прости органични вещества. То може да се извърши при аеробни или при смесени условия. Понякога за ускоряване на процесите към отпадъците могат да се добавят и минерални торове или торова течност. По-често използвани са компост от слама, компост от растителни отпадъци, от битови отпадъци, от дървени кори. Компост от слама – добавя се 0,2-0,3% азот, аеробни следвани от анаеробни условия за няколко месеца,готов е когато С:N e < 20.

Компост от растителни остатъци – развален фураж, стъбла, шума - беден на хранителни вещества, но подобрява условията за хранене на растенията. Компост от твърди битови отпадъци (градски боклук) – след премахване на пластмаси и метал, използва за рекултивиране на почви, разрушени при добив на полезни изкопаеми и на строителни материали. Компост от кори на дървета – добавя му се азот и фосфор, за да не фиксира почвения азот.

Торф и торфени компости – Образува се в резултат на отмиране и непълно разлагане на блатни растения в условия на преовлажняване и недостиг на въздух, състои се от нехумифицирани растителни остатъци, хумус и минерални вещества. Бива планински, низинен и междинен.

Използване за рибовъдство

Изчиства гниенето във водата и повишава съдържанието на кислорода

При добавяне във водата на подходяща смес от микробни семейства се постига естествено поддържане на равновесието във водоизточника. Сместа е изцяло органична и безопасна за околната среда и осигурява:

Пречистване и повишаване качеството на водите

Повишаване на концентрацията на разтворения кислород във водата

Предотвратяване на гъбички и плесенни инфекции

Увеличаване на устойчивоста на риба, скариди и раци срещу бактерии и болести

Съкращаване на времето за развитие на рибата и спестява храната необходима за растежа и повишаване на степента на оцеляване на видовете

Растежа на видовете се повишава средно до:

70% + при скариди,

90% + при змиорки,

90% + при шаран,

90% + при сом,

90% + при каракуда

Горните резултати са доказани многократно в рибовъдни стопанства отглеждащи скариди, змиорки, най-популярните сладководни риби като сом, каракуда, шаран и пъстърва.

Диаграма на процеса:

Използване за борба с вредители

Убива яйцата на вредителите и предотвратява възпроизвеждане

Микроорганизмите се използват поради качеството си да произвеждат ензим, наречен chitinase. "Хитин" е главният ензим,който е отговорен за хитиновата обвивка(екзоскелета) на много животни (насекоми, скариди, миди и т.н.). Използва се като заместител на пестицидите, защото втвърдява обвивките на ларвите на насекомите и те умират. Стратегически бактериите се възползват от останките им.

Причината този ензим да не се използва като пречистен продукт, а се предпочитат микроорганизми, които да го произвеждат на място е,че за да е ефективен, изисква като ко-фактор калций, който може да бъде добавен само от органична система (бактерията). Също, за създаване на хитина е необходим NADPH- електронен донор, който е отговорен за анаболните процеси в живите организми. Освен това, ако се секретира от бактерията е защитен от разпад, причинен от пряка слънчева светлина.

Микроорганизмите, намиращи се в ензима, предизвикват хидролиза на заразените с гъбички клетки на растението и подобряват клетъчните стени. Премахва първичните гъбични инфекции и ускорява процеса на регенерация на заразените тъкани убивайки първичните култури като ги преобразува в храни за растението. Стимулира растежа на Chitinase ензима и повишава антибактериалните възможности на растението да убива вредните процеси на гниене, регулирайки метаболизма на растението подобрявайки възможността на растението за защита.

Амино захаридите (Chitosan oligosaccharide) имат решаваща роля в организацията на клетъчния метаболизъм, подобряват защитната способност на растението и имат силна анти микробна защита. В същото време подобрява синтезиса на протеини, активирането на растителните клетки, поддържането на растителните гени, стимулиращи растежа.

Амино захарите имат влияние върху гъбичните заболявания.
   1. В почвата захаридната бактерия се използва за контрол на заболявания;
   2. Повишава генната защита на растенията.

Използване за ускорен растеж

Повишава качеството на реколтата и увеличава приходите на земеделските производители

Повишава източниците на хранителни съставки в почвата

Растенията не могат да приемат директно хранителни вещества, те трябва първо да се разградят с помощта на определена клетъчна активност. Допълнително когато се добавят неорганични фосфати към почвата те лесно се комбинират с алуминий, желязо и калций. Това предизвиква остатък на неразтворими съединения но и втвърдяване на почвата. Органичните секрети на определени микроорганизми могат да подобрят разтворимостта на фосфора и помогат за абсорбирането му и да повишат ефективността от използването на фосфорни торове.

Повишаване на ефективността на хранителните съставки в почвата

Помага на растителните съставки да се усвояват по-ефективно в почвата, например има много растения които не използват пълната гама от растителни съставки в почвата като фосфор, калций, желязо, и т.н. Бактериите помагат на растенията да разтворят и усвоят хранителните съставки като ускоряват приемането им от растенията.

Ускорява развитието на кореновата система и подобрява усвояването на растителни вещества

Транформира и синтезира растителни хормони които ускоряват растежа на кореновата система което подобрява капацитета и ефективността на коренното хранене като се повишава ефективността на приемането на хранителни вещества от почвата, например mycorrhizal fungi.

Повишава възприемането на торовете

Ако БИОактив микроорганизмите се комбинират с химически торове не само ще се намали необходимостта от използването на химическите торове, но и ще се подобри качеството на земеделската земя която ще бъде обогатена на химически и органични съставки.

Подобряване на почвата:

БИОактив микроорганизмите произвеждат въглехидрати като по този начин се подобряват физическите параметри на почвата и се намаляват загубите на ценни вещества необходими за формирането на хумус. Което от своя страна подобрява хранителните свойства на почвата.

Детоксикация:

Някои почвени бактерии и органични ферментации произвеждат вредни газове например водороден сулфит, амоняк, и т. н., които са съпроводени със специфична миризма. Тези газове са разтворими във вода и при контакт с кореновата система може да предизвикат отравяне и коренно гниене което предоставя възможности за различни заболявания.

Противо паразитно

Микроорганизмите отделят вещества не позволяващи на други вредни микроорганизми да се развиват което от своя страна възпрепятства патогенните състояния по време растежа на посевите.